от Робърт Милакович /12 септември 2021 г12 септември 2021 г В продължаващия си кръстоносен поход за издаване на ново заглавие всяка седмица, Netflix пусна най-новата си картина от своя филмов хранилище, озаглавена „Плеча“. Филмът е немски трилър, написан и режисиран от немския режисьор Томас Сибен. Премиерата на „Prey“ беше на стрийминг гиганта на 10 септември 2021 г. В пълнометражния филм участват Дейвид Крос, Хано Кофлер, Робърт Финстър, Клаус Щайнбахер, Ин Нго, Ливия Матес и Мария Ерих.
„Прей“ следва Роман, роля на Дейвид Крос, който решава да прекара последния си ден като ерген, като предприема поход в гората с двамата си приятели, Винсент, изигран от Юнг Нго и Стефан, въплътен от Клаус Щайнбахер, както и брат му Алберт част, взета от Хан Кофлер. Отначало квинтетът изглежда се забавлява страхотно с каяк по реката и се наслаждава на приятна вечер около огъня, докато не чуят изстрел, който отхвърлят като изстрел на ловец.
Следващият път обаче, когато се изстрелят, един от петимата е ранен и мъжете разбират, че са ловувани за спорт от маниак, скрит в гората. Сега за начало, само един от тях е запознат с гората. Те нямат превозно средство, тъй като стрелецът спуква гумите на колата им, така че бързото бягство е извън уравнението, телефоните им нямат услуга и когато се опитат да използват телефона за паркиране, за да се свържат с полицията, операторът е убит, преди да успеят да се обадят за помощ, оставяйки ги да се чувстват отчаяни и изгубени.
Изглежда, че убиецът се забавлява, преследвайки плячката си, сигнал за спойлер, да, тя е жена и екипът се опитва да се движи през гъсталака, докато преследва нишка от куршуми. Разликите започват да намаляват помежду си, което влошава ситуацията още повече. Странно обаче, изглежда, че стрелецът не бърза, докато е навсякъде по едно и също време, нещо, което няма смисъл.
Още от самото начало този трилър създава тон и настроение за себе си, към които се придържа през цялото време на работа. Заплашителният партитура, невероятно напрегнатите тишини и малкото персонажи във всяка сцена създават усещане за безпокойство и интрига у публиката. Заснемането на повечето сцени в гората добавя нотка на зловещо във филма, докато другите сцени, заснети другаде, също са толкова зловещи, колкото могат да бъдат, включително как щастливите спомени са представени в ретроспекции, които дават на публиката усещането, че всичко не е както изглежда.
Нещо малко объркващо в тази функция е динамиката на приятелството между петимата мъже. Първо, изглежда нелогично, че и двамата са били на борда на плана на Роман да се отправи към гората, без никакви възражения, докато има герои с различни фобии, когато става въпрос за тази ескапада. Все пак всички те са съгласни и когато си събират багажа за така нареченото приключение, те изглеждат като приятели от типа „язди или умри“, нещо, което продължава да се променя драстично, докато взаимодействията им стават странно безлични и дори горчиви като историята прогресира.
Това затруднява разбирането какви приятели са те, а за публиката е още по-трудно да инвестира и в конфликтите. Интересното е, че много от техните разногласия изглежда се появяват от нищото без изобщо да се натрупват и човек не може да не се почувства, че интензивността на битките е малко принудена в някои сцени. Филмът обаче е дублиран и е възможно емоционалното напрежение и напрежението просто да са били загубени в превода.
Първите няколко минути на филма определено са бавни и меки; обаче нещата ескалират бързо, когато приятелите започват да тичат уплашени през гората, избягвайки куршуми и се опитвайки да надхитрият невидимия враг, което доставя аспекта на тръпката и страха. Човек очевидно очаква героите да проявяват повече страх, но вместо това понякога губят решаващо време да се карат, вместо незабавно да преминат в режим на оцеляване. В някакъв момент разказът отделя един от момчетата като предполагаем протагонист, което дава презумпцията, че този конкретен човек може да оцелее, за да види още един ден, благодарение на бронята на сюжета, изцяло запазена за главните герои.
Но „Prey“ компенсира това, като поставя еднакво внимание върху останалите четирима момчета, оставяйки публиката да гадае кой от тях, ако изобщо има такъв, ще оцелее в ужасяващото изпитание с главния герой. Един важен аспект, който си струва да се отбележи, е, че това заглавие продължава да следва очакваното, като не основава реда на смърт на героите на техния тип личност.
Сълзите и аспектът на траур за загиналите им приятели очевидно липсват поради отчаянието на останалите да оцелеят и привидния характер на повечето от връзките им. Когато става дума за безсърдечния убиец, с разбито сърце и ужасно губещи хора, превръщането им в хладнокръвни убийци е троп, който публиката е виждала безброй пъти, но ние все още го приемаме всеки път. Освен това, отмъщението за лична загуба е по-силен стремеж към убийство на хора, отколкото амбицията за лично удовлетворение и петимата може да са просто случай да бъдат на грешното място в грешното време.
Антагонистът е доста интригуващият характер, външният й вид, поведението й, което не крещи веднага злобния убиец, което прави човек повече любопитен, отколкото ядосан от мистерията около нея. Компетентността, която притежава като снайпер, я прави смъртоносна злодейка.
Филмът приключва по доста антиклиматичен начин, както по отношение на случващото се в момента, така и по отношение на индивидуалните борби, пред които е изправен всеки един от героите. И все пак внезапният край отдава почит на също толкова внезапния начин, по който всичко бързо се материализира.
„Prey“ е приличен филм за публика, която търси сюжетно ориентиран, наситен с екшън трилър, тъй като върши отлична работа за грабване и задържане на вниманието на зрителите. Сюжетът не се влачи, той остава на курса и героите дават достатъчно време, за да ги опознаят, без да се привързват към тях.