от Хрвое Милакович /14 декември 2021 г15 декември 2021 г „Долината на смъртта“ е нискобюджетен филм за чудовища, излъчван по Shudder от 9 декември, написан и режисиран от канадския хелмър Матю Нинабър.
Във филма участват самият Матю, брат му Джеръми Нинабър, Итън Мичъл, Кристен Кастър и Мат Дачиу, наред с много други.
Разказът проследява екип от наемници на свободна практика, който е изпратен на спасителна мисия в съоръжение за биоизследователи, разположено в отдалечен район в Босвания, за да спаси учен, който изглежда е единственият оцелял член на персонала след апокалипсис на чудовище.
Операцията е разделена на два отбора с очарователния Бекет, изигран от Джеръми Нинабър, и злобния снайперист Маршал, ролята на Итън Мичъл, представляващ екипа на Браво, натоварен със задачата да защитава отряда на Алфа от местните разбойници, нахлули в съседните гори.
Както се очакваше, нещата се объркаха и двойката е принудена да намери убежище в бункера, който е покрит с локви кръв, класически случай на скачане от тигана право в огъня.
В началната сцена на филма биоинженерът Клои, изигран от Кристен Кастър, е безсърдечно заключена вътре в съоръжението от силно изградения лош Олек, въплътен от Мат Дачия.
Ужасяващото създание, дебнещо в сенките на бункера, е генетично създадено и много прилича на минали същества от сагата „Resident Evil“, докато дебне коридора, където Клои се свива от страх.
Клои е впечатляващо смела, докато се изправя срещу гадното създание, когато то носи своите остри, грозни нокти, готови да я погълнат, докато ужасът пронизва тялото й.
Клаустрофобичното усещане в бункера засилва чувството на страх, тъй като двамата партньори пълзят през тесните отвори и канали, което засилва напрежението сред публиката.
Публиката гледа със затаен дъх как биоинженерката Клои, техният пакет за извличане, се движи по зали с мигащи светлини в съоръжението, които са на ръба на срутване, оставяйки ловеца и преследван в пълна тъмнина.
Закачката между двете специални операции добавя уникален усет към разказа, което го прави по-вълнуващ и ангажиращ.
За да прокара разказа напред, подкрепленията на Бекет и Маршал, разбира се, са елиминирани и сега двамата се оказват заседнали в бункер, пълен с мъртви тела и ново разярен чудовище, което може да ги погълне всеки момент.
Екшън аспектът на филма е по-забележим от тропа на чудовището. Срещата в гората с милицията излага на показ фантастична каскадьорска работа, докато героите маневрират през дърветата, избягвайки потоци от куршуми, докато се опитват да свалят задаващия се враг.
Това интензивно действие е основно това, което заема първата част на филма, като се отклонява силно от аспекта на чудовището.
Но тези сцени не са толкова странно поставени, тъй като помагат на публиката да разбере колко квалифициран е този спасителен екип и способността им да се справят с това, което следва, в този случай с чудовището в бункера.
Монтажът включва много забавени сцени за екшън сцени, които, разбира се, биха работили, ако се използват пестеливо, но това е излишно за този филм и е малко отблъскващо. Вероятно се прави, за да се удължи времето на филма.
СВЪРЗАНИ: 50-те най-добри научнофантастични филма на ужасите за всички времена (КЛАСИРАНИ)Въпреки че не е най-добрият нискобюджетен филм за чудовища, създаван някога, „Долината на смъртта“ дава всичко от себе си, тъй като се опитва да запази страхотно усещане за пространствено съзнание през цялото време на изпълнение.
Някои изключително напрегнати моменти в това заглавие включват, когато Клои обикаля на пръсти около заразените си колеги, както и разчленена чудовищна чаша, която е ужасяващо грозна.
За да поддържа любопитството на публиката култивирано, Нинабър вкарва тази разходка на чудовището с достатъчно парченца от историята, включително някои препратки за създанието, което е библейският нефилим.
Тази тактика за разказване на истории също се опитва да оправдае превръщането на героя на Кастър в това, което изглеждаше като вид femme fatale в началото на филма.
Нинабър не се опитва да надмине филмите в този жанр, които се появиха преди Долината на смъртта с тази функция, тъй като той силно заимства от същите тези филми, правейки крайния продукт да изглежда като смес от различни сцени от различни филми.
Кадрите, улавящи това гадно същество като Бекет и останалите оцелели, са отлично направен реквизит за режисьора на оператора Брент Тремейн.
Когато става въпрос за заплахата, изправена пред едно смъртоносно чудовище не е най-лошата среща в стиха на чудовището. Както споменахме по-рано, финансовите ограничения позволяват само едно чудовище и филмът представя този злодей фантастично.
В разказ, няма нищо уникално между последната мисия на Бекет, преди той да се гмурне с главата напред в родителството или напомпаното его на човечеството или по-скоро в лудите с тесни ризи, на които зрителите са били свидетели да държат невинни цивилни за заложници толкова пъти преди.
Но въпреки че никога не е напълно обезпокоителен, „Долината на смъртта“ разочарова най-много, когато не е филм за чудовища, което всъщност е, но изглежда забравя доста често, тъй като отнема твърде много време, за да представи създанието. Освен това съществото получава много малко време на екрана, а публиката не разполага с достатъчно време, за да опознае или дори да оцени това великолепно творение, създаване на обречен правопис.
Въпреки това, има изобилие от насилие с пристъпи на опръскани с кръв навсякъде, което придава на това заглавие някои точки с кръв.
Дублажът на гласа е доста небрежен и аматьорски в няколко ключови сцени. Осветлението не е най-доброто, тъй като много сцени са доста тъмни, което причинява напрежение на човека, който гледа филма. Музиката е доста универсална, а диалозите са направо шокиращи.
Изпълненията също на целия актьорски състав, който се състоеше от роднини и сътрудници на Нинабър, не бяха наистина изключителни, което до известна степен натежаваше филма.
„Долината на смъртта“ не е от онези функции, които остават в спомените на публиката дълго след дебюта си, и човек не може да го вини, като се има предвид, че не е филм като блокбъстър.
Като цяло „Долината на смъртта“ все още си струва да се разгледа, само за да оцените добре проектираното чудовище и визуалните ефекти във филма. Въпреки това, ако някой е обиден от насилие или неприличен език, по-добре е да пропуснете този, тъй като този филм е пълен с тях.